28 февр. 2024 г., 16:33

Старчето с димящата лула

353 3 1

СТАРЧЕТО С ДИМЯЩАТА ЛУЛА

 

Времето взе да ми стига за всичко,

спрях да го впрягам с безплътни юзди –

станах за всички досадният чичко,

който на пейката в парка седи,

 

дремнал със вчерашен вестник на скута,

скътал в торбето си хляб за из път,

спрях да броя всяка своя минута –

светло провождам деня си отвъд,

 

в секънд хенд риза и шапка, сетренце,

нявга изискано – в цвят резеда,

днес Варна всъде ми хлопва кепенци! –

сякаш съм хванал две педи ръжда,

 

но не отписвайте още дъртака! –

той ще почерпи девойка с локум,

ще съпроводи със бебчето в мрака

някоя майка по верния друм,

 

може с три бирички да ви почерпи,

нищо, че няма за пенсия стаж –

беше от най-работливите шерпи,

ала върхът си остана мираж,

 

туй беше смешното, всъщност, във вица –

никой не го озапти във юзди...

Своя живот – кръгче дим от лулица,

старчето в парка на припек кади.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...