СТАРЧЕТО С ДИМЯЩАТА ЛУЛА
Времето взе да ми стига за всичко,
спрях да го впрягам с безплътни юзди –
станах за всички досадният чичко,
който на пейката в парка седи,
дремнал със вчерашен вестник на скута,
скътал в торбето си хляб за из път,
спрях да броя всяка своя минута –
светло провождам деня си отвъд,
в секънд хенд риза и шапка, сетренце,
нявга изискано – в цвят резеда,
днес Варна всъде ми хлопва кепенци! – ...