Стари рани

6 июн. 2007 г., 11:40

Поэзия

777 0 2

Остаряхме, остаря с нас и мъката,
заглъхна бавно с всеки миг живот.
Колко измина, спрях да броя,
всяка година, всяка любов!

Остаряваме, но не остарява с нас времето,
то вечно препуска край нас,
върти света, среща, разделя,
преобръща съдби с минути, с лета!

И все пак нищо не е променено
само отвън, само блести!
Светът е същият, но не светът във мене,
с годините той бързо се руши.

И старите рани спят във него,
непробуждани с години, с векове...
Те са незрими, макар като белези,
аз нося ги във своето сърце.

И щом случайно срещна те на пътя,
свел глава с посребрели коси,
аз виждам как носиш ги и ти като товар
на гърба си -
стари рани от незабравими дни!!!

Стари рани

Свързани произведения

Комментарии

Предложения