U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42 141
6.06.2007 г., 11:40 ч.

Стари рани 

  Поезия
776 0 2
Остаряхме, остаря  с нас и мъката,
заглъхна бавно с всеки миг живот.
Колко измина, спрях да броя,
всяка година, всяка любов!

Остаряваме, но не остарява с нас времето,
то вечно препуска край нас,
върти света, среща, разделя,
преобръща съдби с минути, с лета!

И все пак нищо не е променено
само отвън, само блести!
Светът е същият, но не светът във мене,
с годините той бързо се руши.

И старите рани спят във него,
непробуждани с години, с векове...
Те са незрими, макар  като белези,
аз нося ги във своето сърце.

И щом случайно срещна те на пътя,
свел глава с посребрели коси,
 аз виждам как носиш ги и ти като товар
                                                    на гърба си -
стари рани от незабравими дни!!!

© Кристина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??