Старицата

3 авг. 2021 г., 11:32

Поэзия » Философская, Оды и поэмы

577 0 2

Като бучица сол,

втвърдена от времето,

загубила блясък,

преди жизнено нужна.

Като празно гнездо

на високия бор.

Ако хрумне на вятъра,

с един пръст ще го събори.

Като удивителен знак,

без тежки въпроси.

Дала прошка на паяка

в сребърния му хамак,

изплел до възел дните й.

Седи на трикрак стол -

с нежност обгърнат.

Гледа вече назад,

темели са младите кълнове.

Изпяла е песента си-

радостно-тъжна,

ту бърза, ту протяжна

отсам и до другия бряг.

Посоката е река

през тучни поля и суша.

Няма връщане вече назад,

ехото само я слуша.