vladetoned (Владислав Недялков)
312 6478
27 июн. 2018 г., 20:41  

Старикът 

  Поэзия » Гражданская
847 16 23

Студът пронизва с ледени кристали,
пилее вятър смръзналите листи,
дърветата потръпват незаспали,
а сградите са сиви и нечисти...

Един старик, прегърбен в пелерина,
все трескаво в паважа се оглежда,
летят снежинки - бледи балерини,
стопяват се по мокрите му вежди!

Поглеждам го как тихо заридава,
обувките увити са в парцали,
с погнуса всеки тук го подминава,
а устните треперят,...дни не яли...

Със сетна сила пита недочуто:
- Храна, момче, раздават ли ей тука?-
и пръстите му треморни, подути,
подпират се безпомощно в улука...

 

Вина нашепва в мене - непростима -
и трепва стих в сърцето на лирика,
сред вихри на безрадостната зима,
как тихичко тъгувам за старика!

 

25.01.2018 г.

 

„Летен облак”, 2018 г., София

 

© Владислав Недялков Все права защищены

Б.а. Поводът за написването на стихотворението е действителна случка. То е изблик на безкрайната тъга на автора от нерадостната картина на стари хора: наши баби и дядовци, които с окъсани обувки и овехтели дрехи се редят на опашки пред социални кухни.
 

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Влади, душата ти е чиста, състрадателна и необятна! Поздрави за страхотната лирика, Приятелю!!!
  • Отново стихът ти разтърсва, Влади!...И отново предизвиква състрадвние и гняв едновременно...Бъди благословен, Поете!
  • Ти ме докосна с тоя стих,Влади и си спомних подобна случка.Пътувах в автобус,а до мен седеш много бедно облечена възрастна жена.Беше два дни след Великден и тя просто сподели,че не е хапвала козунак от години...Поразказа ми от биографията си-много тъжна и истинска.От тогава една година по уговорка тя ме чакаше на една спирка и аз й носех пълна торба с провизии...И чувствах някакво удоволетворение!Дори не знаех кога си отиде-тя нямаше близки...само двама сина,които я бяха изоставили зарад спор за жилището й!
  • Твоята поезия е уникална, Влади! Силни аплодисменти!!!
  • Много силно! Предал си много сполучливо истинското вълнение, което си почувствал!
  • Почитания!
  • Силен апел е стихотворението ти, Влади. Поздрави.
  • Влади, препрочитах го, не нямам сили да го коментирам... За някои неща няма думи, има сърце.
    Имаш голямо сърце
  • Много хубаво.
  • Благодаря на всички Ви, Приятели! Вашите коментири и оценки сгряват моето сърце,! Дано някой ден изградим всички заедно държавата си така, че да няма хора в неравностойно социално положение.
    Бъдете добри и състрадателни и нека Бог ви благослови!
  • Влади!!!
  • Много, много силно и затрогващо! Поздравления, Влади!
  • Прекрасна образност и изключително въздействащ стих, Влади!
  • Думите тук са излишни. Почитания, Влади!!!
  • Когато те боли си жив, когато те боли чуждата болка , си човек...Така казват мъдреците - а ти, Влади, си състрадателен и чувствителен поет.Аплодирам те!
  • Тъжна гледка е това. Толкова болка е отразена в тези редове!
  • Лошото е че свикваме с тази гледка и я приемаме като част от пейзажа.
    Поздрав!
  • Тъжна картина. Колко безчувствени хора има!
  • Влад, Поете...!!!
  • Браво, Влади! Петър 1 е изказал точно мнението ми и няма да се повтарям.Какво да кажа, освен: Колко много болка има в тези стихотворни редове!
  • Не знаех, че и в България имало социални кухни.
    Все пак е нещо, което осигурява съществуване, ако не нормален живот.
    Благодаря, че си отразил тази реалност, Влади.
    Поетът трябва да пише за всичко...
  • Поздравления към автора и към лирика. Няма милост за нашите бездомни - те са прокълнати за това, че са остарели и немощни. Така разсъждават нашите политици, ако въобще имат мисли в коремите си. Но е прав лирикът от стихотворението: Вина има. А аз ще добавя: виновни сме всички за това. Тези хора имат нужда от уважение, освен от храна и топлина...
  • Тъжната истина!Боли но слепи сме за хората такива!Приятелю!!!
Предложения
: ??:??