14 мар. 2019 г., 09:27

Старите книги

636 1 3

 

Оставят пръстите ми отпечатък върху тях -

същинско доказателство за престъпление.

Прашасали на купчина мълчат

очакват сякаш заколение.

Дори ги няма тайните  места,

където съм ги галела с очи отворени.

От всяка страница изпадах във прехлас,

а всъщност бях под сянката на ореха.

Едни са подарени с автограф -

на други съм рисувала лалета.

Изнизаха се зими и лета

със тържества рождени и обети.

Сега по равно ще ги разделя -

за мен и новите стопани.

Тежат  в  багажа ми за път,

присъда в чужд дом да останат.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...