14 мар. 2019 г., 09:27

Старите книги 

  Поэзия » Философская
464 1 3

 

Оставят пръстите ми отпечатък върху тях -

същинско доказателство за престъпление.

Прашасали на купчина мълчат

очакват сякаш заколение.

Дори ги няма тайните  места,

където съм ги галела с очи отворени.

От всяка страница изпадах във прехлас,

а всъщност бях под сянката на ореха.

Едни са подарени с автограф -

на други съм рисувала лалета.

Изнизаха се зими и лета

със тържества рождени и обети.

Сега по равно ще ги разделя -

за мен и новите стопани.

Тежат  в  багажа ми за път,

присъда в чужд дом да останат.

 

 

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • О, колко топло чувство ме завладя! Точно така се случва с книгите ни - погалени, попивани, с цвете между страниците и праха на забравата...Чудесно е!
  • Хареса ми.
  • Необичайна тема, хареса ми да прочета нещо различно и докосващо кътчета и в моята душа
Предложения
: ??:??