14 mar 2019, 9:27

Старите книги

631 1 3

 

Оставят пръстите ми отпечатък върху тях -

същинско доказателство за престъпление.

Прашасали на купчина мълчат

очакват сякаш заколение.

Дори ги няма тайните  места,

където съм ги галела с очи отворени.

От всяка страница изпадах във прехлас,

а всъщност бях под сянката на ореха.

Едни са подарени с автограф -

на други съм рисувала лалета.

Изнизаха се зими и лета

със тържества рождени и обети.

Сега по равно ще ги разделя -

за мен и новите стопани.

Тежат  в  багажа ми за път,

присъда в чужд дом да останат.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...