Старите книги
Оставят пръстите ми отпечатък върху тях -
същинско доказателство за престъпление.
Прашасали на купчина мълчат
очакват сякаш заколение.
Дори ги няма тайните места,
където съм ги галела с очи отворени.
От всяка страница изпадах във прехлас,
а всъщност бях под сянката на ореха.
Едни са подарени с автограф -
на други съм рисувала лалета.
Изнизаха се зими и лета
със тържества рождени и обети.
Сега по равно ще ги разделя -
за мен и новите стопани.
Тежат в багажа ми за път,
присъда в чужд дом да останат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
