valqka (Валентин Василев)
517 2126
30 мая 2021 г., 17:56

Старите неща 

  Поэзия
278 2 6

 

 

 

Вече изкачих върха на чувствата

/и няма, мисля, връщане назад/,

ритнах си дори и стълбата

/какъв ти връх по пътя хлъзгав/ -

сега над мен е звезден необят,

а отдолу на вулкана гърлото -

ни съм жив, ни съм мъртъв ...

Все копнял за приятелска ръка,

излъга ме забързаното време -

тъй исках да остана прав,

а то ме срути на колене ...

И замълчах ..., няма смисъл,

не спасява ме и викане -

отгоре една звезда

ми смига за довиждане

с едва доловимо: Нямаш право

и на свиждане ...!

Тъй рухват старите неща -

във вулкани и безвремие ...

разнищени ...

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Таня, Стойчо - благодаря ви сърдечно за посещението и коментарите!
  • Всеки човек носи в себе си един истински Сизиф.
    Поздравления за творбата, Валентин!
  • Хубав стих!
  • Милена, Румяна - благодаря за положителните коментари и за това, че се отбихте при мен.
  • Човек с годините добива по- особен поглед над нещата от живота си
    "Ни жив съм, ни съм мъртъв"
    Добре е, че се увеличава чувството да се надсмееш на себе си, над участа си, над смъртта! "И замълчах...няма смисъл не спасява ме и викане", без право и на свиждане! Така го възприех и поздравления!
  • Пожелавам ти много здраве и щастливо споделено време.
Предложения
: ??:??