Старите неща

Поэзия

770 2 6

Вече изкачих върха на чувствата

/и няма, мисля, връщане назад/,

ритнах си дори и стълбата

/какъв ти връх по пътя хлъзгав/ -

сега над мен е звезден необят,

а отдолу на вулкана гърлото -

ни съм жив, ни съм мъртъв ...

Все копнял за приятелска ръка,

излъга ме забързаното време -

тъй исках да остана прав,

а то ме срути на колене ...

И замълчах ..., няма смисъл,

не спасява ме и викане -

отгоре една звезда

ми смига за довиждане

с едва доловимо: Нямаш право

и на свиждане ...!

Тъй рухват старите неща -

във вулкани и безвремие ...

разнищени ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valqka (Валентин Василев)

Таня, Стойчо - благодаря ви сърдечно за посещението и коментарите!

2021-06-01T16:37:15+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Всеки човек носи в себе си един истински Сизиф.
Поздравления за творбата, Валентин!

2021-05-31T22:37:27+03:00
di_t

Хубав стих!

2021-05-31T15:18:45+03:00
valqka (Валентин Василев)

Милена, Румяна - благодаря за положителните коментари и за това, че се отбихте при мен.

2021-05-31T14:33:54+03:00
RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

Човек с годините добива по- особен поглед над нещата от живота си
"Ни жив съм, ни съм мъртъв"
Добре е, че се увеличава чувството да се надсмееш на себе си, над участа си, над смъртта! "И замълчах...няма смисъл не спасява ме и викане", без право и на свиждане! Така го възприех и поздравления!

2021-05-30T20:38:13+03:00