valqka (Валентин Василев)
8 515

May 30, 2021, 5:56 PM

Старите неща

Poetry

764 2 6

Вече изкачих върха на чувствата

/и няма, мисля, връщане назад/,

ритнах си дори и стълбата

/какъв ти връх по пътя хлъзгав/ -

сега над мен е звезден необят,

а отдолу на вулкана гърлото -

ни съм жив, ни съм мъртъв ...

Все копнял за приятелска ръка,

излъга ме забързаното време -

тъй исках да остана прав,

а то ме срути на колене ...

И замълчах ..., няма смисъл,

не спасява ме и викане -

отгоре една звезда

ми смига за довиждане

с едва доловимо: Нямаш право

и на свиждане ...!

Тъй рухват старите неща -

във вулкани и безвремие ...

разнищени ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valqka (Валентин Василев)

Таня, Стойчо - благодаря ви сърдечно за посещението и коментарите!

2021-06-01T16:37:15+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Всеки човек носи в себе си един истински Сизиф.
Поздравления за творбата, Валентин!

2021-05-31T22:37:27+03:00
di_t

Хубав стих!

2021-05-31T15:18:45+03:00
valqka (Валентин Василев)

Милена, Румяна - благодаря за положителните коментари и за това, че се отбихте при мен.

2021-05-31T14:33:54+03:00
RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

Човек с годините добива по- особен поглед над нещата от живота си
"Ни жив съм, ни съм мъртъв"
Добре е, че се увеличава чувството да се надсмееш на себе си, над участа си, над смъртта! "И замълчах...няма смисъл не спасява ме и викане", без право и на свиждане! Така го възприех и поздравления!

2021-05-30T20:38:13+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0