IVETO_tattoo (Ивето)
87 1138
19 июл. 2007 г., 15:21

Старите снимки 

  Поэзия
631 0 6

   Старите снимки, пожълтели от времето,
    в албумите прашни безмълвно стоят,
   но щом ги погледнеш, връхлитат те спомени,
   които безмилостно горчат и болят, 
                                                                                                                

   защото разбираш, че човекът е преходен,
   плътта му изгнива в пръстта
   и остава единствено в сърцата на хората
   със свойте мечти и благородни дела. 

   Но това е понякога само, приятелю,
   не всеки е тачен и мил,
   не всеки умира в леглото си, топлото,
   от живота доволен и със себе си в мир.

   Погледни по-добре тази улица, сивата,
   по която спокоен сега ти вървиш,
   колко пъти тя пристан последен е бивала
   и колко много още ще бъде, аз знам.
                                                                                                                          

  А накрая какво, снимката мъничка
  мраморна плоча с векове ще краси,
  навяваща спомени, от времето избледняваща
  и тя в земята някой ден ще се скрий.

© Ивето Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ей, Иве, недей така с тези черни мисли. По- добре мисли за хубавите неща в живота, за следите, които ти ще оставиш и за красивото, което тепърва ще ти представи живота. Иначе- много дълбок смисъл има стиха ти, Браво е много слабо казано!
  • Какви са тези мъртвешки мисли в детската(в наи-красивия смисъл на думата) ти главица? Още от сега ли??И аз започнах така, познато ми е..И продължавам.
  • ного мъдър стих,много силен!
  • Браво бе Иве,много си надобряла
    Стихът ти е страхотен и темата е добре подбрана.Поздравления!
  • Отчайващо,но има искрица надежда с хипотезите за последващо,
    духовно оцеляване!
    Поздрав!

  • Замислящ стих за преходността на живота, смисъла и ценните неща!
    Поздравявам те, Иве!
Предложения
: ??:??