Старите снимки
Старите снимки, пожълтели от времето,
в албумите прашни безмълвно стоят,
но щом ги погледнеш, връхлитат те спомени,
които безмилостно горчат и болят,
защото разбираш, че човекът е преходен,
плътта му изгнива в пръстта
и остава единствено в сърцата на хората
със свойте мечти и благородни дела.
Но това е понякога само, приятелю,
не всеки е тачен и мил,
не всеки умира в леглото си, топлото,
от живота доволен и със себе си в мир.
Погледни по-добре тази улица, сивата,
по която спокоен сега ти вървиш,
колко пъти тя пристан последен е бивала
и колко много още ще бъде, аз знам.
А накрая какво, снимката мъничка
мраморна плоча с векове ще краси,
навяваща спомени, от времето избледняваща
и тя в земята някой ден ще се скрий.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивето Todos los derechos reservados
