Старите стихотворения
Присмивам се на своята наивност,
с която съм редила стих след стих...
Носталгия по детската невинност
изпълни ме, когато ги открих.
Ядосвам се на тромавите фрази,
но нямам смелост да ги променя,
защото всеки ред умело пази
едно парче от моята душа
и всеки камък падал е на листа
направо от сърцето. Може би
не са така брилянтно поетични,
но са си мои - тайни и мечти!
Запазили са всяко мое чувство
и всяка мъдрост, всеки трепет, стон.
Защо да спазват норма за "изкуство",
когато те са мой безценен дом...
И само с умиление се сещам
що спомени съм приютила в тях.
Обичам ви! Та вий сте мойто детство!
Радости, мъки - моят вечен глас!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любимата Все права защищены
