bibsun (Любимата)
206 58
8 jun 2013, 20:15

Старите стихотворения 

  Poesía » Otra
873 0 9

Присмивам се на своята наивност,
с която съм редила стих след стих...
Носталгия по детската невинност
изпълни ме, когато ги открих.

 

Ядосвам се на тромавите фрази,
но нямам смелост да ги променя,
защото всеки ред умело пази
едно парче от моята душа

 

и всеки камък падал е на листа
направо от сърцето. Може би
не са така брилянтно поетични,
но са си мои - тайни и мечти!

 

Запазили са всяко мое чувство
и всяка мъдрост, всеки трепет, стон.
Защо да спазват норма за "изкуство",
когато те са мой безценен дом...

 

И само с умиление се сещам
що спомени съм приютила в тях.
Обичам ви! Та вий сте мойто детство!
Радости, мъки - моят вечен глас!

© Любимата Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??