26 июл. 2012 г., 23:15

Старите стълби 

  Поэзия » Другая
511 0 3

Колко ли хора са минали тук,

по старите стълби, от камък редени?

Времето злобно ги ръфа, напук

те си стоят, макар и ранени.

 

Бучки от пръст се ронят встрани,

спомени шушнат в храсти зелени,

сякаш разказват за минали дни,

как са от майстор един построени.

 

 Свива те вляво, щом стъпиш на тях,

в дупките гледаш - цветя нацъфтели!

Преглъщаш безмълвно и ти своя грях,

към старите стълби нагоре поели.

 

Нещо промъква се в твойта душа,

може би радост - малко ранима,

че даже в разрухата на старостта 

нещо красиво може да има!

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Жени ,прочетох ви и не съжалявам! поздрави за стила!
  • Чудесен стих, Евгения!
    Поздравления!!!
  • Ох,не бързай!Още си много млада (и красива), за да се заглеждаш в простите предмети и тяхната вековечност, и в човешката преходност... Все пак-чудесно стихотворение!
Предложения
: ??:??