Старите стълби
Колко ли хора са минали тук,
по старите стълби, от камък редени?
Времето злобно ги ръфа, напук
те си стоят, макар и ранени.
Бучки от пръст се ронят встрани,
спомени шушнат в храсти зелени,
сякаш разказват за минали дни,
как са от майстор един построени.
Свива те вляво, щом стъпиш на тях,
в дупките гледаш - цветя нацъфтели!
Преглъщаш безмълвно и ти своя грях,
към старите стълби нагоре поели.
Нещо промъква се в твойта душа,
може би радост - малко ранима,
че даже в разрухата на старостта
нещо красиво може да има!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
