Старият цигулар
Старият цигулар
Със цигулката все,
и прекършен на две,
той пресичаше бавно площада...
И с едно „добър ден”,
(колко пъти на ден),
си крадеше от мен глътка радост.
„Той ме прави за смях”,
щом ядосана бях
аз и поздрава негов „не чувах”.
Но разбирах, че там-
във калъфа му ням -
страшно струните негодуват.
Бе добър цигулар,
ала толкова стар,
а пък аз бях на двайсет, момиче!
Колко късно разбрах,
че любов бе това,
че човек със душата обича.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цонка Петрова Все права защищены
