Старият цигулар
Старият цигулар
Със цигулката все,
и прекършен на две,
той пресичаше бавно площада...
И с едно „добър ден”,
(колко пъти на ден),
си крадеше от мен глътка радост.
„Той ме прави за смях”,
щом ядосана бях
аз и поздрава негов „не чувах”.
Но разбирах, че там-
във калъфа му ням -
страшно струните негодуват.
Бе добър цигулар,
ала толкова стар,
а пък аз бях на двайсет, момиче!
Колко късно разбрах,
че любов бе това,
че човек със душата обича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Петрова Всички права запазени
