Jan 25, 2011, 10:16 AM

Старият цигулар

  Poetry
1.7K 0 20

Старият цигулар

 

Със цигулката все,

и прекършен на две,

той пресичаше бавно площада...

И с едно „добър ден”,

(колко пъти на ден),

си крадеше от мен глътка радост.

 

„Той ме прави за смях”,

щом ядосана бях

аз и поздрава негов „не чувах”.

Но разбирах, че там-

във  калъфа му ням -

страшно струните негодуват.

 

Бе добър цигулар,

ала толкова стар,

а пък аз бях на двайсет, момиче!

Колко късно разбрах,

че любов бе това,

че човек със душата обича.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цонка Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...