12 дек. 2008 г., 10:52

Старият двор

1.2K 0 10
 

Мандолинено ме обгръща 

старият двор с обезумели лозници,

бухлатите топки чемширени,

подивелите дюли и

старата ябълка (още

с детската люлка на кривия клон).

Баба пече питка на връшник,

под чембера на сини райета наднича

малка китчица здравец -

още пази тя старото огледало,

разбито, когато дядо

е бил седемнайсетгодишен...)

Там съм отрасла,

в парцалена люлка ме люшка

още сънят ми...

Старта къща с белите зидове,

каменни стълби, излъскани

от стъпки на хиляди гости -

катинартът грозно виси на вратата.

А толкова спомени пази асмата...

Дядо ми как ни посреща с кана

със вино, току-що наточено,

чупи ни орехи и ни разказва

за Свети Илия история -

винаги една и съща

и винаги толкова смешна...

Днес е пустиня.

Няма ги ирисите на баба,

нито на дядо малините,

няма дим от комина

да топли врабчетата.

Старата пещ

със раззинати челюсти

се зъби зловещо

и ми напомня,

че всичко е преходно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Лозанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Минават години спомен се връща
    селски мегдан стара чешма....
    Благодаря ти.
  • "През клепки ще го пресея,
    със сълзи ще го замеся,
    на гърди ще го размеся,
    на сърце ще го опека"
    - вие само дойдете, приятели. И шарена сол в гаванците ще ви сложа, и в пахарката сиренце ще извадя, и колко приказки зная, всичките ще ви ги разкажа под асмалъка лятос или ако се случи зимас - до оджака. Докат иде питката на нивката, все ще се точат моите приказки, врън-врън-врън ще пее вретеното, ще се топи къделята на чекръка... Специално на Зем ще му открия тайната на природното багрене, чипровско ми е потеклото, пък и малко от торлашко захващам, баба е бежанка от Кукуш, та имам много породи в кръвта си... Душа да е широка, приятели. Елете ми свинца на гости!
  • Поздравления за трогателния стих, Ели!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=123678
  • Жив бях да чуя тука някой да рече "връшник"! Искам! Ама искам в нощви брашно да пресееш и умесиш, може и гюзлеме на сач да бъде, може и дървения печат на хляба да удариш, може на бял месал да го туриш, "тезе"-сиренце, паничките "пахарчета" им викат. Менчето с винце ще е от мене, а дорде бръмчи вретеното и нишката се точи от "къжела" ще се точат и приказките.Щурче в оджака ми стига, една песен също.Хвала ти ! Зем.
  • "Мандолинено ме обгръща
    старият двор с обезумели лозници"...
    Завладяващ стих от самото начало, носталгия... и много, много любов..
    Поздравления!.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...