Апостолиция (Ели Лозанова)
96 58
12 дек. 2008 г., 10:52

Старият двор 

  Поэзия
1037 0 10
 

Мандолинено ме обгръща 

старият двор с обезумели лозници,

бухлатите топки чемширени,

подивелите дюли и

старата ябълка (още

с детската люлка на кривия клон).

Баба пече питка на връшник,

под чембера на сини райета наднича

малка китчица здравец -

още пази тя старото огледало,

разбито, когато дядо

е бил седемнайсетгодишен...)

Там съм отрасла,

в парцалена люлка ме люшка

още сънят ми...

Старта къща с белите зидове,

каменни стълби, излъскани

от стъпки на хиляди гости -

катинартът грозно виси на вратата.

А толкова спомени пази асмата...

Дядо ми как ни посреща с кана

със вино, току-що наточено,

чупи ни орехи и ни разказва

за Свети Илия история -

винаги една и съща

и винаги толкова смешна...

Днес е пустиня.

Няма ги ирисите на баба,

нито на дядо малините,

няма дим от комина

да топли врабчетата.

Старата пещ

със раззинати челюсти

се зъби зловещо

и ми напомня,

че всичко е преходно...

© Ели Лозанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Минават години спомен се връща
    селски мегдан стара чешма....
    Благодаря ти.
  • "През клепки ще го пресея,
    със сълзи ще го замеся,
    на гърди ще го размеся,
    на сърце ще го опека"
    - вие само дойдете, приятели. И шарена сол в гаванците ще ви сложа, и в пахарката сиренце ще извадя, и колко приказки зная, всичките ще ви ги разкажа под асмалъка лятос или ако се случи зимас - до оджака. Докат иде питката на нивката, все ще се точат моите приказки, врън-врън-врън ще пее вретеното, ще се топи къделята на чекръка... Специално на Зем ще му открия тайната на природното багрене, чипровско ми е потеклото, пък и малко от торлашко захващам, баба е бежанка от Кукуш, та имам много породи в кръвта си... Душа да е широка, приятели. Елете ми свинца на гости!
  • Поздравления за трогателния стих, Ели!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=123678
  • Жив бях да чуя тука някой да рече "връшник"! Искам! Ама искам в нощви брашно да пресееш и умесиш, може и гюзлеме на сач да бъде, може и дървения печат на хляба да удариш, може на бял месал да го туриш, "тезе"-сиренце, паничките "пахарчета" им викат. Менчето с винце ще е от мене, а дорде бръмчи вретеното и нишката се точи от "къжела" ще се точат и приказките.Щурче в оджака ми стига, една песен също.Хвала ти ! Зем.
  • "Мандолинено ме обгръща
    старият двор с обезумели лозници"...
    Завладяващ стих от самото начало, носталгия... и много, много любов..
    Поздравления!.
  • Наистина затрогващо стихотворение. Напомни ми за къщата и на моята баба, която е още жива(да не чува дявола), но пък за сметка на това тамошният ми дядо е починал отдавна и никога не съм имала шанса да послушам някоя история и от него, защото е починал когато съм била едва на 2 годинки. Въпреки това и аз винаги ще си спомням като теб милата ми бабина къщица и надявам се да я посетя отново следващото лято
  • Ще те чакам, Руми. На пруста. Портичката издава един особен звук, та ще позная, когато дойдеш, ще надникна и ще се зарадвам, като дядо и вместо да се впусна да те срещам, първо ще взема паничката, дето си точим вино в нея...
  • Аз бих дошла, Ели. Бих дошла с най-голяма радост. Обичам този отминал свят. Радвай се, че ти е останала къщата. Къщичката на моята баба отдавна я събориха! На мен само снимките ми напомнят за прекрасните детски години там, на село, пред къщицата. Най-щастливото време в моя живот! Благодаря ти, че с този стих ме върна там!
  • Живях в този свят две години, за жалост старите вече ги нямаше. Този с малините и Свети Илия е най-добрият човек, когото някога съм познавала. Ако някога невярното ми сърце е принадлежало някому безрезервно, този човек е прадядо ми! Сега се грижа за къщата, запазих я такава, каквато те я оставиха, бих искала да имам повече време за нея, но така ни е подреден живота - не винаги успяваме да правим това, което искаме. Но аз още пазя стария връшник, може някога да дойдеш - ще ти изпека питка в него, ще ти наточа вино от старо буре и ще ти разкажа историята за свети Илия - онази, смешната...
  • Ти ме разтресе! Разкошно си описала всичко...Този свят още е жив за мене и ще е докато ме има, но за децата ми едва ли...В музея са вече потурите. Ако попитам някого от по-младите какво е пафти ,едва ли ще отговори. Благодаря ти! Зем.
Предложения
: ??:??