Dec 12, 2008, 10:52 AM

Старият двор

  Poetry
1.2K 0 10
 

Мандолинено ме обгръща 

старият двор с обезумели лозници,

бухлатите топки чемширени,

подивелите дюли и

старата ябълка (още

с детската люлка на кривия клон).

Баба пече питка на връшник,

под чембера на сини райета наднича

малка китчица здравец -

още пази тя старото огледало,

разбито, когато дядо

е бил седемнайсетгодишен...)

Там съм отрасла,

в парцалена люлка ме люшка

още сънят ми...

Старта къща с белите зидове,

каменни стълби, излъскани

от стъпки на хиляди гости -

катинартът грозно виси на вратата.

А толкова спомени пази асмата...

Дядо ми как ни посреща с кана

със вино, току-що наточено,

чупи ни орехи и ни разказва

за Свети Илия история -

винаги една и съща

и винаги толкова смешна...

Днес е пустиня.

Няма ги ирисите на баба,

нито на дядо малините,

няма дим от комина

да топли врабчетата.

Старата пещ

със раззинати челюсти

се зъби зловещо

и ми напомня,

че всичко е преходно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Лозанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Минават години спомен се връща
    селски мегдан стара чешма....
    Благодаря ти.
  • "През клепки ще го пресея,
    със сълзи ще го замеся,
    на гърди ще го размеся,
    на сърце ще го опека"
    - вие само дойдете, приятели. И шарена сол в гаванците ще ви сложа, и в пахарката сиренце ще извадя, и колко приказки зная, всичките ще ви ги разкажа под асмалъка лятос или ако се случи зимас - до оджака. Докат иде питката на нивката, все ще се точат моите приказки, врън-врън-врън ще пее вретеното, ще се топи къделята на чекръка... Специално на Зем ще му открия тайната на природното багрене, чипровско ми е потеклото, пък и малко от торлашко захващам, баба е бежанка от Кукуш, та имам много породи в кръвта си... Душа да е широка, приятели. Елете ми свинца на гости!
  • Поздравления за трогателния стих, Ели!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=123678
  • Жив бях да чуя тука някой да рече "връшник"! Искам! Ама искам в нощви брашно да пресееш и умесиш, може и гюзлеме на сач да бъде, може и дървения печат на хляба да удариш, може на бял месал да го туриш, "тезе"-сиренце, паничките "пахарчета" им викат. Менчето с винце ще е от мене, а дорде бръмчи вретеното и нишката се точи от "къжела" ще се точат и приказките.Щурче в оджака ми стига, една песен също.Хвала ти ! Зем.
  • "Мандолинено ме обгръща
    старият двор с обезумели лозници"...
    Завладяващ стих от самото начало, носталгия... и много, много любов..
    Поздравления!.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...