4 янв. 2008 г., 15:02

Старият филм

1K 0 0
Спомените за отминали дни
нахлуват във тебе
и се борят –
аз го виждам в твойте очи.


Излизат на екрана мъж и жена,
ръка за ръка вървейки из града.
Навън е студено,
но не усещат те това,
тяхната любов ги топли –
сгрява техните лица.
Сърцата бият бързо, щом заедно са те...

Погледи се пият
и устните мълчат,
щом в средата на пътя
притихнали те са.
Тъй далеч от всяка суета
се чувстват те сега.
Един пред друг
все така –
ръка за ръка
една глава към друга се повдига
и два дъха във един бързо тя слива.

Колите минават,
хората вървят,
но мъжът и жената все тъй далеч стоят.
Обич опознали и щастието отведнъж,
да се оставят един друг не могат,
не помислят те за туй...


Но минават години
и ето - ти пред мен стоиш.
Толкова са чужди на мене твоите очи.
Със други ти беше,
със други бях и аз,
но този филм не мога
да забравя още аз!



p.s. Still in love!
With love:
MiNnA

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Братанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...