4 янв. 2008 г., 15:02

Старият филм

1K 0 0
Спомените за отминали дни
нахлуват във тебе
и се борят –
аз го виждам в твойте очи.


Излизат на екрана мъж и жена,
ръка за ръка вървейки из града.
Навън е студено,
но не усещат те това,
тяхната любов ги топли –
сгрява техните лица.
Сърцата бият бързо, щом заедно са те...

Погледи се пият
и устните мълчат,
щом в средата на пътя
притихнали те са.
Тъй далеч от всяка суета
се чувстват те сега.
Един пред друг
все така –
ръка за ръка
една глава към друга се повдига
и два дъха във един бързо тя слива.

Колите минават,
хората вървят,
но мъжът и жената все тъй далеч стоят.
Обич опознали и щастието отведнъж,
да се оставят един друг не могат,
не помислят те за туй...


Но минават години
и ето - ти пред мен стоиш.
Толкова са чужди на мене твоите очи.
Със други ти беше,
със други бях и аз,
но този филм не мога
да забравя още аз!



p.s. Still in love!
With love:
MiNnA

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Братанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...