Jan 4, 2008, 3:02 PM

Старият филм

  Poetry » Love
1K 0 0
Спомените за отминали дни
нахлуват във тебе
и се борят –
аз го виждам в твойте очи.


Излизат на екрана мъж и жена,
ръка за ръка вървейки из града.
Навън е студено,
но не усещат те това,
тяхната любов ги топли –
сгрява техните лица.
Сърцата бият бързо, щом заедно са те...

Погледи се пият
и устните мълчат,
щом в средата на пътя
притихнали те са.
Тъй далеч от всяка суета
се чувстват те сега.
Един пред друг
все така –
ръка за ръка
една глава към друга се повдига
и два дъха във един бързо тя слива.

Колите минават,
хората вървят,
но мъжът и жената все тъй далеч стоят.
Обич опознали и щастието отведнъж,
да се оставят един друг не могат,
не помислят те за туй...


Но минават години
и ето - ти пред мен стоиш.
Толкова са чужди на мене твоите очи.
Със други ти беше,
със други бях и аз,
но този филм не мога
да забравя още аз!



p.s. Still in love!
With love:
MiNnA

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Братанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...