ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
30 окт. 2010 г., 00:36

СТАРИЯТ ПОЕТ 

  Поэзия
1457 0 10

 

СТАРИЯТ  ПОЕТ

 

Той знае, че и идващата пролет

едва ли с нещо ще го вдъхнови.

Завършил бе последният му полет,

не чакаше да има друг... уви.

 

Припомня си за времето когато

създадаваше прекрасни стихове.

Тогава бе любимец на  Ерато -

любов струи от тези редове.

 

И всяка нужна дума най-покорно

заставаше на своето место.

Не трябваше му биле чудотворно

за неговото творческо тесто.

 

Но думите сега се изпокриха,

а музата отдавна остаря.

Бездушни болестите пък изтриха,

последната очаквана заря.

 

Свенливо стари спомени надничат

зад ъгъла на мисли неродени

и като бледи светлинки пресичат

градинките... от него посадени.

 

Скърби за щастието недопито,

но вместо него... старостта  пълзи.

Където тропнал бе Пегас с копито

проблесват две отронени сълзи.

 

Прие спокойно пристъпа сърдечен,

но страда  вярата му  закалена.

Пред него... краха на живота вечен

и края на безкрайната вселена.

 

 

 

 

© Христо Запрянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Damaskin (Константин Костов):
    относно коментарите: разбира се, че знам, защото аз ги изтрих, а не сайта.
    А това, че си под моето ниво отдавна ми е ясно, затова и счетох, че не си заслужава да си губя времето да ти отговарям. Намери си друга аутория.
  • Sic transit gloria mundi!
  • За стихотворенията рядко се обаждам.
    Христо, защо всички отзиви за зашеметяващите ти белетристични постижения "Приключения в Страсбург" и "ОТКРОВЕНИЕ" бяха изтрити изневиделица от ръководството на сайта?
    Всред тях имаше въпроси и препоръки на професионален редактор,както и на уважавани хора с публикувана проза.
    Имаш ли представа?
    Извинявам се, че те притеснявам и тук, а и си знам, че съм много под нивото ти и т.н., но рекох да питам - може пък и да знаеш?
  • Това стихотворение застава на първо място в моята поетична класация на написаното и публикувано тук от теб!
    Аплодирам те възторжено!
  • ИЦЕ,сега е мой ред да съм щастливо ангелче-след прочита ти!Великолепен стих!Желая ти вдъхновяваща нощ,с многоцветна заря и много Музи!
  • В тъгата се раждат чудесни стихове!
    Поздравления за този, Христо!
  • Прочетох тъжната ти приказка...
  • Аз ви приех с отворено сърце като най- верни другарчета,а ...прощавайте, дори и гласа ми се разплака. А вие...искате да ме предадете на... на отпадъци. Поне едва молитва да знаях.
    Дотук с моя странен хумор.

    Мили приятели, това стихотворение е посветено на един известен български поет и мой приятел, чието име по понятни причини ще спестя. Освен това аз не отричам, че съм на 650 години (като опит и преживявания), но като поет наистина съм само на четиЛи годинки.

    отново: даже още не мога да казвам "Р", а все "Л". Дали пък това не е свързано с нея? Коя ли? Ами вие знаете по-добре от мен, защото от отдавна пишете за Нея и нерядко с главно Л.

    Желая ви успех
  • ...
  • .....красота....
Предложения
: ??:??