СТАРИЯТ ПОЕТ
СТАРИЯТ ПОЕТ
Той знае, че и идващата пролет
едва ли с нещо ще го вдъхнови.
Завършил бе последният му полет,
не чакаше да има друг... уви.
Припомня си за времето когато
създадаваше прекрасни стихове.
Тогава бе любимец на Ерато -
любов струи от тези редове.
И всяка нужна дума най-покорно
заставаше на своето место.
Не трябваше му биле чудотворно
за неговото творческо тесто.
Но думите сега се изпокриха,
а музата отдавна остаря.
Бездушни болестите пък изтриха,
последната очаквана заря.
Свенливо стари спомени надничат
зад ъгъла на мисли неродени
и като бледи светлинки пресичат
градинките... от него посадени.
Скърби за щастието недопито,
но вместо него... старостта пълзи.
Където тропнал бе Пегас с копито
проблесват две отронени сълзи.
Прие спокойно пристъпа сърдечен,
но страда вярата му закалена.
Пред него... краха на живота вечен
и края на безкрайната вселена.
© Христо Запрянов All rights reserved.
