10 нояб. 2008 г., 09:49  

Старият рибар

1.4K 0 1

Нейде край Созопол

на големите скали

стоеше стар рибар

с кучето си,

неговия верен другар.

Двамата, вгледани 

в бурните вълни,

си спомняха за отминалите дни.

Тихичко лулата си запали 

и стария другар

по гърба погали.

Вятърът развя

неговата брада

и се почувства господар

на таз земя.

Вгледа се в залеза пурпурно лилав

и с въздишка

старият рибар стана, отръска

си краката 

и потегли в тъмнината.

 

                                                    С.Т.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С.Т. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...