Нейде край Созопол

на големите скали

стоеше стар рибар

с кучето си,

неговия верен другар.

Двамата, вгледани 

в бурните вълни,

си спомняха за отминалите дни.

Тихичко лулата си запали 

и стария другар

по гърба погали.

Вятърът развя

неговата брада

и се почувства господар

на таз земя.

Вгледа се в залеза пурпурно лилав

и с въздишка

старият рибар стана, отръска

си краката 

и потегли в тъмнината.

                                                    С.Т.