10 нояб. 2008 г., 09:49  

Старият рибар

1.4K 0 1

Нейде край Созопол

на големите скали

стоеше стар рибар

с кучето си,

неговия верен другар.

Двамата, вгледани 

в бурните вълни,

си спомняха за отминалите дни.

Тихичко лулата си запали 

и стария другар

по гърба погали.

Вятърът развя

неговата брада

и се почувства господар

на таз земя.

Вгледа се в залеза пурпурно лилав

и с въздишка

старият рибар стана, отръска

си краката 

и потегли в тъмнината.

 

                                                    С.Т.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С.Т. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...