Старият рибар
Нейде край Созопол
на големите скали
стоеше стар рибар
с кучето си,
неговия верен другар.
Двамата, вгледани
в бурните вълни,
си спомняха за отминалите дни.
Тихичко лулата си запали
и стария другар
по гърба погали.
Вятърът развя
неговата брада
и се почувства господар
на таз земя.
Вгледа се в залеза пурпурно лилав
и с въздишка
старият рибар стана, отръска
си краката
и потегли в тъмнината.
С.Т.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© С.Т. Всички права запазени
