Нейде край Созопол
на големите скали
стоеше стар рибар
с кучето си,
неговия верен другар.
Двамата, вгледани
в бурните вълни,
си спомняха за отминалите дни.
Тихичко лулата си запали
и стария другар
по гърба погали.
Вятърът развя
неговата брада
и се почувства господар
на таз земя.
Вгледа се в залеза пурпурно лилав
и с въздишка
старият рибар стана, отръска
си краката
и потегли в тъмнината.
С.Т.
© С.Т. All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
