21 мар. 2012 г., 14:54

Starlette

1.2K 0 8

Ти, вероятно, мислиш, че търся
пристан и мъжка утеха.
Аз ли, която винаги бързам
да изживея момента?
Аз ли, която от нетърпение
със зъби плика разкъсвам?
Бъди спокоен. Няма съмнение
временното ми присъствие.
Не се страхувай, че ще поискам
делника ти да споделям.
Не, не желая да съм тъй близко,
че рутина да ме смели.
Не, не желая да съм онази,
чакаща те до съмнало.
От тая роля, Бог да ме пази,
вече съм се измъквала.
Твърде живели и твърде отчаяни.
Тъжни по дефиниция.
Ти - вече нечий, аз - непостоянна,
объркани единици.
Все пак, докато има в сценария
сцени със мое участие,
моля те, нека да ги изиграем
сякаш е въпрос на щастие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...