Mar 21, 2012, 2:54 PM

Starlette

  Poetry » Love
1.2K 0 8

Ти, вероятно, мислиш, че търся
пристан и мъжка утеха.
Аз ли, която винаги бързам
да изживея момента?
Аз ли, която от нетърпение
със зъби плика разкъсвам?
Бъди спокоен. Няма съмнение
временното ми присъствие.
Не се страхувай, че ще поискам
делника ти да споделям.
Не, не желая да съм тъй близко,
че рутина да ме смели.
Не, не желая да съм онази,
чакаща те до съмнало.
От тая роля, Бог да ме пази,
вече съм се измъквала.
Твърде живели и твърде отчаяни.
Тъжни по дефиниция.
Ти - вече нечий, аз - непостоянна,
объркани единици.
Все пак, докато има в сценария
сцени със мое участие,
моля те, нека да ги изиграем
сякаш е въпрос на щастие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...