21.03.2012 г., 14:54

Starlette

1.2K 0 8

Ти, вероятно, мислиш, че търся
пристан и мъжка утеха.
Аз ли, която винаги бързам
да изживея момента?
Аз ли, която от нетърпение
със зъби плика разкъсвам?
Бъди спокоен. Няма съмнение
временното ми присъствие.
Не се страхувай, че ще поискам
делника ти да споделям.
Не, не желая да съм тъй близко,
че рутина да ме смели.
Не, не желая да съм онази,
чакаща те до съмнало.
От тая роля, Бог да ме пази,
вече съм се измъквала.
Твърде живели и твърде отчаяни.
Тъжни по дефиниция.
Ти - вече нечий, аз - непостоянна,
объркани единици.
Все пак, докато има в сценария
сцени със мое участие,
моля те, нека да ги изиграем
сякаш е въпрос на щастие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...