Старо като войната
Ти мразиш го и го проклинаш!
Смъртта му и насън зовеш!
На нещастията му се радваш,
ако сполука има - ти ревеш!
Да му изтръгнеш и сърцето!
очите му да прободеш,
и в слепотата му да го излъжеш -
към гибел да го заведеш!
Не забравяй и трупа му!
В гората да го завлечеш!
Чакали да го глозгат,
преди да се превърне в леш!
И тогава - ти празнувай!
И от сърце се смей!
Празнувай!!! Ти уби врага си!
Подигравай му се! Песен пей!
Но какво ти сторих аз тогава?
Просто бях от другата страна...
И то защото просто там живея,
а не защото искал съм война.
Защото там са мама, татко,
всичко мило на света!
Защото там израснах, братко
и там намерих любовта!
Там с моя брат играхме
със съседските деца...
Обикновен съм! Чу ли?! Също като тебе!
И чужда ми е таз война..
Излъган! Също като тебе!
Бия се за ничия земя!
Сега те няма да ме видят,
защото ми проля кръвта...
Бихме се за чужда кауза,
за чужди хора мрем си тук
и кръв на равни братя леем...
...за едно парче боклук.
Но тука мреме ние, братко!
А те спят на топло у дома!
Кажи ми, щом еднакви сме със тебе, братко,
кой тогава е врагът...?
И мене там ме чака някой.
И аз исках да се прибера.
децата пак да си прегърна.
Не враг, а брат уби сега...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марин Димитров Все права защищены
