Старомоден

10 авг. 2023 г., 10:51

Поэзия » Любовная, Философская

275 0 2

Прибра ми се надеждата в покоя

на дълго и очаквано мълчание...

Очите ми копнеят да си моя,

но истината ражда нежелание.

Доскоро наводняваше душата ми

със мъка и тревога. Денонощно.

За мигове, откраднати ти плащах

с обичане, внимание и прошка.

Но нишката се скъса и си тръгвам.

(След няколкото опита, признавам.)

Към теб назад боли и е оскъдно,

така че нямам повече за даване...

Не вярвам на повяхналата гордост,

че лесно се забравя от обида.

Мъжът във мен е див и непокорен.

Поетът ще те приюти в една-две книги...

И ти ще си останеш с любовта,

която мързелува във сърцето ти,

а аз съм "старомоден за беда"

че вярвам на очите и ръцете си...

©тихопат.

Данаил А нтонов

09.08.2023