diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Aug 10, 2023, 10:51 AM

Старомоден

559 0 2

Прибра ми се надеждата в покоя 

на дълго и очаквано мълчание... 

Очите ми копнеят да си моя, 

но истината ражда нежелание. 

Доскоро наводняваше душата ми 

със мъка и тревога. Денонощно. 

За мигове, откраднати ти плащах 

с обичане, внимание и прошка. 

Но нишката се скъса и си тръгвам. 

(След няколкото опита, признавам.) 

Към теб назад боли и е оскъдно, 

така че нямам повече за даване... 

Не вярвам на повяхналата гордост, 

че лесно се забравя от обида. 

Мъжът във мен е див и непокорен. 

Поетът ще те приюти в една-две книги... 

И ти ще си останеш с любовта, 

която мързелува във сърцето ти, 

а аз съм "старомоден за беда" 

че вярвам на очите и ръцете си... 

 

©тихопат. 

Данаил А нтонов 

09.08.2023

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0