diesto (Данаил Антонов)
979 525
10.08.2023 г., 10:51 ч.

Старомоден 

  Поезия » Любовна, Философска
168 0 2

Прибра ми се надеждата в покоя 

на дълго и очаквано мълчание... 

Очите ми копнеят да си моя, 

но истината ражда нежелание. 

Доскоро наводняваше душата ми 

със мъка и тревога. Денонощно. 

За мигове, откраднати ти плащах 

с обичане, внимание и прошка. 

Но нишката се скъса и си тръгвам. 

(След няколкото опита, признавам.) 

Към теб назад боли и е оскъдно, 

така че нямам повече за даване... 

Не вярвам на повяхналата гордост, 

че лесно се забравя от обида. 

Мъжът във мен е див и непокорен. 

Поетът ще те приюти в една-две книги... 

И ти ще си останеш с любовта, 

която мързелува във сърцето ти, 

а аз съм "старомоден за беда" 

че вярвам на очите и ръцете си... 

 

©тихопат. 

Данаил А нтонов 

09.08.2023

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??