Старомоден
Прибра ми се надеждата в покоя
на дълго и очаквано мълчание...
Очите ми копнеят да си моя,
но истината ражда нежелание.
Доскоро наводняваше душата ми
със мъка и тревога. Денонощно.
За мигове, откраднати ти плащах
с обичане, внимание и прошка.
Но нишката се скъса и си тръгвам.
(След няколкото опита, признавам.)
Към теб назад боли и е оскъдно,
така че нямам повече за даване...
Не вярвам на повяхналата гордост,
че лесно се забравя от обида.
Мъжът във мен е див и непокорен.
Поетът ще те приюти в една-две книги...
И ти ще си останеш с любовта,
която мързелува във сърцето ти,
а аз съм "старомоден за беда"
че вярвам на очите и ръцете си...
©тихопат.
Данаил А нтонов
09.08.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
