Загрижена нотка изскочи
от дума, неползвана скоро...
Дълбоко у мен заклокочи
забравеното в много хора...
Докосване. Поглед. Безкрайност.
И вярност, без зрънце страдание.
Усещане, мирис и трайност.
Старомодно. Без обещания.
Без никаква пошла заетост.
Без дълги словестни занятия.
И всяка модерна превзетост
изтрива се без възприятие. ...