16.01.2020 г., 17:18

Старомодно

885 0 1

Загрижена нотка изскочи

от дума, неползвана скоро...

Дълбоко у мен заклокочи

забравеното в много хора...

Докосване. Поглед. Безкрайност.

И вярност, без зрънце страдание.

Усещане, мирис и трайност.

Старомодно. Без обещания.

Без никаква пошла заетост.

Без дълги словестни занятия.

И всяка модерна превзетост

изтрива се без възприятие.

Загрижена нотка прескочи

бариерата на бездуховност.

И с яркост, и смисъл отскочи,

избухвайки в старомодност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...