Загрижена нотка изскочи

от дума, неползвана скоро...

Дълбоко у мен заклокочи

забравеното в много хора...

Докосване. Поглед. Безкрайност.

И вярност, без зрънце страдание.

Усещане, мирис и трайност.

Старомодно. Без обещания.

Без никаква пошла заетост.

Без дълги словестни занятия.

И всяка модерна превзетост

изтрива се без възприятие.

Загрижена нотка прескочи

бариерата на бездуховност.

И с яркост, и смисъл отскочи,

избухвайки в старомодност.