Загрижена нотка изскочи
от дума, неползвана скоро...
Дълбоко у мен заклокочи
забравеното в много хора...
Докосване. Поглед. Безкрайност.
И вярност, без зрънце страдание.
Усещане, мирис и трайност.
Старомодно. Без обещания.
Без никаква пошла заетост.
Без дълги словестни занятия.
И всяка модерна превзетост
изтрива се без възприятие.
Загрижена нотка прескочи
бариерата на бездуховност.
И с яркост, и смисъл отскочи,
избухвайки в старомодност.
© Ниела Вон All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
