10 дек. 2008 г., 19:54

Старост

668 0 3

 

    Старост

---------------------------------

Старостта на младостта

е антипод,

далечна пролет

от един живот.

Старостта разруха тя е,

разложение,

ужас, вцепенение.

Гнилоч

от зряла есен,

след утрото -

тъмница!

Предвестницата на

смъртта!

А, казват, раждала

живот,

дори така да е,

тя пак е уродлива

смрад!

Изчезват сили,

сокове изтичат.

Изсъхва стволът,

някогашен здрав

гигант.

Главата клюмва

към небитието.

Добре, че духът

все още млад  е!

Да изправи чело,

да посрещне

грозната старица!

Да отвори за последно

скърцаща вратница!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Митов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...