Dec 10, 2008, 7:54 PM

Старост

669 0 3

 

    Старост

---------------------------------

Старостта на младостта

е антипод,

далечна пролет

от един живот.

Старостта разруха тя е,

разложение,

ужас, вцепенение.

Гнилоч

от зряла есен,

след утрото -

тъмница!

Предвестницата на

смъртта!

А, казват, раждала

живот,

дори така да е,

тя пак е уродлива

смрад!

Изчезват сили,

сокове изтичат.

Изсъхва стволът,

някогашен здрав

гигант.

Главата клюмва

към небитието.

Добре, че духът

все още млад  е!

Да изправи чело,

да посрещне

грозната старица!

Да отвори за последно

скърцаща вратница!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...