13 июл. 2017 г., 23:33

Старостта 

  Поэзия » Философская
228 0 3
  • СТАРОСТТА

 

О, стане ли вече на възраст Човека,

Очакват го хиляди малки беди...

И дните пред него се тътрят нелеки...

Докато Животът, не го повали!..

 

Натрупа ли много лета на гърба си,

започват годините да му тежат!

Върви   със бастунчето в дните си къси

изгубил целта си по дългия път!

 

Немощен, измъчен, забравят го всички,

изгубил е смисъла в този живот!

След словото огнено, днес е на срички!

И всичко за него е  вече хомот!..

 

Лицето е в бръчки...Човекът го няма!

С изпразнени гащи – човек посивял!..

О, и старостта му е мъка голяма...

Той вече Живота си е преживял!...

 

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??