Старостта
- СТАРОСТТА
О, стане ли вече на възраст Човека,
Очакват го хиляди малки беди...
И дните пред него се тътрят нелеки...
Докато Животът, не го повали!..
Натрупа ли много лета на гърба си,
започват годините да му тежат!
Върви със бастунчето в дните си къси
изгубил целта си по дългия път!
Немощен, измъчен, забравят го всички,
изгубил е смисъла в този живот!
След словото огнено, днес е на срички!
И всичко за него е вече хомот!..
Лицето е в бръчки...Човекът го няма!
С изпразнени гащи – човек посивял!..
О, и старостта му е мъка голяма...
Той вече Живота си е преживял!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
