Старостта

Jul 13, 2017, 11:33 PM

Poetry » Phylosophy

263 0 3

О, стане ли вече на възраст Човека,

Очакват го хиляди малки беди...

И дните пред него се тътрят нелеки...

Докато Животът, не го повали!..

Натрупа ли много лета на гърба си,

започват годините да му тежат!

Върви със бастунчето в дните си къси

изгубил целта си по дългия път!

Немощен, измъчен, забравят го всички,

изгубил е смисъла в този живот!

След словото огнено, днес е на срички!

И всичко за него е вече хомот!..

Лицето е в бръчки...Човекът го няма!

С изпразнени гащи – човек посивял!..

О, и старостта му е мъка голяма...

Той вече Живота си е преживял!...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-07-14T18:29:13+03:00

Да. Живот е.
pavka44 (Павлина Иванова)

2017-07-14T18:19:56+03:00

Вярно е в известен смисъл, но ако душата му е жива, пълна още с мечти,ако още търси с поглед звезди-това е ЖИВОТ, нали?...
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-07-14T06:46:40+03:00

Не. Не го епреживял още. Останало му е малко, но и силите му са малко.