Jul 13, 2017, 11:33 PM

Старостта 

  Poetry » Phylosophy
322 0 3
СТАРОСТТА
О, стане ли вече на възраст Човека,
Очакват го хиляди малки беди...
И дните пред него се тътрят нелеки...
Докато Животът, не го повали!..
Натрупа ли много лета на гърба си,
започват годините да му тежат!
Върви със бастунчето в дните си къси
изгубил целта си по дългия път!
Немощен, измъчен, забравят го всички,
изгубил е смисъла в този живот!
След словото огнено, днес е на срички! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??