Старото одеяло
То е само едно одеало,
понагризано днес от молци.
В него сгушвам понякога тяло
във прегръдка със мойте предци.
Нявга с него и дядо, и баба
са завивали свойте деца,
после внуците... Нишката слаба
оцеляла в стотици слънца.
Затова може би така топли,
сякаш диша с ефирна душа.
Помни ласки, и болести помни.
С обич с него намятам нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Фъртунова Все права защищены
