То е само едно одеало,
понагризано днес от молци.
В него сгушвам понякога тяло
във прегръдка със мойте предци.
Нявга с него и дядо, и баба
са завивали свойте деца,
после внуците... Нишката слаба
оцеляла в стотици слънца.
Затова може би така топли,
сякаш диша с ефирна душа.
Помни ласки, и болести помни.
С обич с него намятам нощта.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
