Старото одеяло

30.07.2023 г., 17:31 ч.

Поезия » Друга

247 1 2

То е само едно одеало,

понагризано днес от молци.

В него сгушвам понякога тяло

във прегръдка със мойте предци.

Нявга с него и дядо, и баба

са завивали свойте деца,

после внуците... Нишката слаба

оцеляла в стотици слънца.

Затова може би така топли,

сякаш диша с ефирна душа.

Помни ласки, и болести помни.

С обич с него намятам нощта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.