8 дек. 2009 г., 18:05

Старото село 

  Поэзия » Другая
617 0 1

 

В папрат и бръщлян увити, бавно тънат

къщи запустели - колена превиват.

Прашните прозорци – ями ослепели,

жадно светлината в тъмното попиват.

Онемяло от години, куче влачи
тънка сянка и провиснала каишка.
Надживяло своите стопани, чака
ден последен и последната въздишка.

Седнала на двора, старата вдовица

спомени разплита – тънки като прежда.

Облаците с лакти Слънцето пробива

и с лъчи посипва капчици надежда.

 

 

© Ники Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Облаците с лакти Слънцето пробива
    и с лъчи посипва капчици надежда"
    Движещата сила на този свят (вероятно и на другите)винаги е тази надежда!
    Поздрав, Ники!
Предложения
: ??:??