8.12.2009 г., 18:05 ч.

Старото село 

  Поезия » Друга
619 0 1

 

В папрат и бръщлян увити, бавно тънат

къщи запустели - колена превиват.

Прашните прозорци – ями ослепели,

жадно светлината в тъмното попиват.

Онемяло от години, куче влачи
тънка сянка и провиснала каишка.
Надживяло своите стопани, чака
ден последен и последната въздишка.

Седнала на двора, старата вдовица

спомени разплита – тънки като прежда.

Облаците с лакти Слънцето пробива

и с лъчи посипва капчици надежда.

 

 

© Ники Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Облаците с лакти Слънцето пробива
    и с лъчи посипва капчици надежда"
    Движещата сила на този свят (вероятно и на другите)винаги е тази надежда!
    Поздрав, Ники!
Предложения
: ??:??